Градът беше пуст, беше вечер. Из къщите и блоковете цареше тишина, мрак. Сякаш всичко живо беше напуснало това място за няколко часа. Всеки беше изоставил това, с което се занимаваше и бе потънъл в сънища и мечти. Уличните лампи се редуваха - някои светеха, други не.
Тя вървеше бавно и спокойно край тъмните улици, без цел и посока. Дългите й руси къдрици играеха с тихия вятър, а сините й очи изглеждаха по-тъмни и някак мрачни от обикновенно. Токчетата й едва докосваха земята. Ако някой я гледаше щеше да реши, че тя не ходи а лети. Носеше дълго, черно палто, отдолу-черна рокля. Беше като привидение, а тъмнината само допринасяше ..
Тя спря. Видя позната врата, която я накара да изпита болка. Да, това беше домът й. Беше. Връхлетяха я спомени. За майка й, за тази жена, която се опитваше сама да издържа цялото семейство. За баща й, който бе ранен и убит от животно. Да, така казаха. Животно. Сега тя се бе превърнала в такова. Спомни си й сестра си. Голямата й сестра, която винаги пазеше нея. А се бе превърнала в първата й жертва.
-Лунна. -чу се глас зад русата девойка. Тя се обърна и видя лице, което бе сънувала. Но не познаваше.
-Кой си ти? -Каза Лунна готова да скочи на бой. Все пак беше чудовище. Имаше сили, което май беше единствения плюс от това, в което се беше превърнала.
-Аз съм съдбата ти. -Каза мъжът, скрит в сянката на една къща. Бавно закрачи и уличната лампа го огря по-добре. Косата му беше черна и разпиляна от вятъра, а очите му зелени. -Нека обобщим. Казвам се Алекс. А ти си новата вампирка която трябва да напусне града.
Лунна огледа зеленоокия и разбра, че също е вампир.
-Защо да напускам града? Искам у дома. -Каза тя и се приближи до Алекс, за да не чуе някой друг техния разговор.
-Опасно е новороден вампир да е наоколо. -Каза Алекс и се усмихна.
-Ще ме убиеш ли? -Каза Лунна и се отдръпна, осъзнавайки, че никой не би й повярвал ако тя каже, че може да се контролира. Но тя можеше. Макар да е вампир от 2 седмици, тя можеше. Зеленоокият вампир сякаш четеше мислите на русокосата красавица. Лицето му се помрачи. Лунна знаеше, че той пътуваше из спомените й, из това което е преживяла.
-Няма да те убия. -Каза Алекс. -Ела. -Подаде той ръката си, което се стори толкова елегантно на Лунна. Никой не го правеше вече. Но тя не бе готова да се довери на някого, когото познаваше едва от минути.
-Можеш да ми се довериш. -Каза Алекс и сякаш очите му се усмихнаха красиво. Което накара Лунна да забрави всякакви предразсъдъци и подаде нейната ръка.
Тя се събуди. Беше в друг град, ново начало. Не знаеше, защо зеленоокият й помагаше. Беше й разказал много неща. Имаше част от нея, която още беше човек и имаше нужда от сън, само това прекъсна интересните му разкази. Огледа се. Нямаше го. Къщата, където Алекс и тя отседнаха , беше голяма. Изглежда не беше обитаема от дълго време, имаше паяжини и прах. Тя закрачи из къщата, обиколи стаите и в една от тях намери негова снимка. Можеше да се познае, че е той. Същите очи и лице. Но снимката беше поне на 100 години. Което не трябваше да изненадва Лунна, защото тя беше на ясно, че има много по-стари същества и вампири.
-Какво правиш в тази стая? -Чу се гласа на Алекс зад нея.
-Аз ам.. търсих те. -Каза Лунна несигурно. Още не беше сигурна защо той й помага. На лицето му изгря усмивка. Той се приближи.
-Знаеш достатъчно за мен, толкова колкото да не измръзнеш, но гледай да не се опариш. -Каза Алекс. -Не е безопасно да се ровиш в миналото ми. -Продъжлаваше да се усмихва. И то по някакъв красив и мил начин. -Няма ли да ме целунеш вече? -Внезапно каза той и това стресна Лунна.
-Да те какво?!
-Искаш го. Защото аз съм съдбата ти. -Каза Алекс, а думите му звучаха като мед за Лунна. Какво я привличаше в него? Зелените му очи, по-чисти от бистра вода, или пламъка в погледа му? Усмивката му или начина по който говореше? -Знам всичко за теб от мислите ти. Знам живота ти. Самото ти лице е като карта за мен. -Продължаваше Алекс. - Дълга и объркана карта.
-Какво правиш? -Каза Лунна осъзнавайки, че се разтапя пред един непознат.
-Странно, а? Краката ти се подкъсяват, това не е ли знак, че ме харесваш? -Усмихна се се широко. Лунна седеше и не знаеше, какво да каже. Никога не е имала шанс да познава толкова арогантно, самоуверено и откровенно момче като Алекс, което на всичкото отгоре да е вампир.
-Какво целиш? -Каза накрая Лунна.
-Харесваш ми. А мразя дългите свалки. Предпочитам да съм напълно откровен с теб. -Усмихна се зеленоокия вампир и бутна Лунна на стената. Човек би го заболяло, но усещането за Лунна беше просто като леко побутване.
-Много си самоуверен. -Каза усмихнато Лунна.
-Харесваш ме. Не отричай. Нека сложим картите на масата. -И преди да успее да усмисли всичко устните на Алекс вече бяха допрели тези на Лунна. Мощен ток удари и двамата, но Алекс не се отдръпна. При целувката , макар и кратка, пред очите на Лунна се появиха моменти, моменти с Алекс, които тя не можеше да си обясни. Докато размишляваше над тях тя осъзна, че Алекс се е отдръпнал и я гледаше.
-Помниш ли? -Промълви той с някакво нелепо очакване за нещо.
-Какво пропускам? -Каза Лунна още объркана. -Какво не ми казваш? Защо ми помагаш? Господи, имам толкова въпроси ..
Това е сън. Тя го знаеше. Знаеше, че Алекс я бе приспал за да й обясни всичко. Да види живота си като на лента. Видя раждането си. Видя майка си, баща си, които се радваха, когато тя ставаше на годинка. Видя и сестра си-красивата Ана, която беше с 3 години по-голяма от нея. Видя как започва училище. И видя Алекс, вечно край нея. Видя целувки, моменти, които той беше изтривал след това. Видя как той я е спасил от смърт. Видя много неща.
Събуди се. Луната грееше красиво и някак тайнствено. Тя знаеше и помнеше всичко. Слезе на долния етаж. Алекс седеше на дивана, тя седна до него.
-Помня. -Каза Лунна.
-Знам. -Отвърна Алекс и я погледна усмихнат. -Но като се замисля, беше по-добре да не знаеш.
-Защо? -Попита объркано Лунна.
-Аз те превърнах. За да си моя. И те оставих да убиеш сестра си. За да мога да се появя като спасител. А сега .. Съжалявам за това. Сега ще дойдат и ще ме накажат за това. -Каза Алекс гледайки надолу. Лунна гледаше изплашено и не знаеше какво да направи.
-Какво ще ти направят? -Каза тя стискайки го. Тя го обичаше. И го знаеше. Помнеше всеки един миг от запознанството им. Спомените й се бяха върнали. Знаеше дори за изневярата му, но това сега нямаше значение. Тя не можеше да го загуби. След секудни, преди Алекс да успее да отговори вратата се разби и два вампира влязоха. Единия носеще дъвен кол.
-Ти ли си Алекс Джоунс? -Попита втория русоляв вампир. Кафевите му очи блестяха лукаво.
-Да. -Каза смело Алекс и стана от дивана.
-Алекс, не им позволявай ... -Започна Лунна задавяйки се. Беше странно усещане. Сякаш така плачеха вампирите.
-Шшшт. Имаш цяла вечност. И цяло небе. А аз ще съм само една от всичките ти звезди. -Каза Алекс и целуна челото на Лунна. -Давайте. -Каза той и другият вампир скола замахна. Лунна успя да избута Алекс и кола се озова в нейното сърце. Алекс седеше на земята и гледаще как тя пада.
-Какво направи!? -Изкрещя Алекс на вампира с кола и се изправи и хванна Лунна. -Ами ти какво направи?! -Каза тихо той галейки бузите й.
-Имаш цяла вечност. И цяло небе. А аз ще съм само една от всичките ти звезди. - Повтори тя и тялото й побеля и последното човешко в нея изчезна-живота. Алекс гледаше скован от болка и гняв и галеше къдриците на Лунна. Той изкара кола нежно от сърцето й.
-Единствената звезда. -Каза той тихо галейки лицето на безжизненото момиче. Внезапно той заби кола в неговото сърце. - Единствената .. -Повтори той и легна до любимата си. Две звезди изгаснаха, тъй както бяха изгряли.
[b][i]
Заглавие: Единствената 
Пон Сеп 20, 2010 3:49 am
