God save the queen [коментари]

Коментирайте....

Изглежда добро. Чакам още.

Здрасти!

Започва доста обещаващо, някак си нестандартно. Няма го великия перфектен красавец, няма я сълзливата история (поне на пръв поглед). Този човек даже ме кефи, Джони. Как само удари пънкаря. Съученици? Хаха. Това е доказателство, че човек може да направи със себе си и добри и лоши неща. В смисъл, че не зависи от това къде идваш. Та, началото наистина е интересно и ще чакам още с нетърпение.

Ники

Пак съм аз. Идвам да врънкам за още. *нахалница*

УОУ!
Началото е мега казано странно, не в лошия смисъл, разбира се. Просто... неочаквано. Но от теб така или иначе не съм видяла нещо банално. Хубаво е.
Впечатлена съм. Не знам какво ще стане напред, не знам какъв е замисъла, но ще ми хареса по простата причина, че ще бъде различно.
Благодаря, че си решил тук да пускаш свои неща. И аз също като Таня искам още и ще си чакам продължението.
Пишеш страхотно!

Здрасти
Какво да кажа? Интересно е, грабна ме с началото. От теб не съм и очаквала нещо скучно, всъщност. Не знам какво да очаквам, но съм убедена, че ще е нещо брилянтно (:
Твоя, Ив.

П.П. Ники, разбира се, че няма да има сълзлива история е необясним красавец - все пак това го пеши Анди.

Поради натиска и защото знам, че утре и вдругиден ще отсъствам, да ви дам материал за размисъл ще ви дам и първата глава, но това ще стане по-късно тази вечер, понеже трябва да я редактирам. Сега поотделно:
Ники - определено няма да има красиви хора, защото аз в реалния свят познавам доста малко такива, а пък искам да се получи нещо реалистично, а иначе очаквай още обрати в двата образа.
Ради - надявам се да се получи нещо, което досега не съм писал, а и не съм виждал тук да се пише - среща на различни ценности и идеали
Ив - Чак пък брилятно, скептик съм. Ще оплескам нещо, щот ще ме домързи все пак до сега 6-7 истории стоят захвърлени в една папка на компютъра ми и си мисля, че и този ще претупам.

Това е направо страхотно. Нямам търпение да прочета още

Джон - пънкар? Да, защо ли не се сетих? Главата беше невероятна, както каза по-рано - само това, че е различно го прави страхотно.
Дано скоро ни зардваш с още една глава (:
Твоя , Ив

Пънк - точно в твой стил. Хареса ми, въпреки че ми е малко омотано. Не открих грешки или нещо такова, което лично аз много харесах като един радактор. Но млъквам, защото пред изкуството дори и граматиката мълчи. Иначе ми хареса момента със клетвите. А Джон като пънкар не си го представях. Мислех, че му е съученик и не се понасят.
Все едно. Чакам още, защото ми прикова интереса.
Поздрави и нека музата е с теб.

Интересна глава. А началото направо ме разби. Хилих се като побъркана, честно. Поклон! Иначе ми харесва идеята за детето, което разтапя хладнокръвния най - добър адвокат на цяла Англия. Допадна ми и частта със секретарките. Някак ми нажежава много обстановката, което е страхотно за едно такова произведение. Сега ще ме изкефи да се напият и да посетят някой от старите си любими пънкарски места. Таа пак се отплеснах. Идеята ми е, че чакам още с нетърпение.

Мога само да съжалявам, че не прочетох по-рано главите. Ще ги обсъждам като цяло понеже ми се струва, че ще объркам кое в коя глава се е случило хД
Джон като пънкар... не го очаквах, всъщност. Да, може би наистина си е добре като за твое произведение, но не го очаквах. Изненадваш ме, приятно при това.
Ахх, а бебето какво е сторило? Интересно кой ли ще е бъдещия нападател? Надявам се в близките глави да го изясниш.
Джон е пияница? Тъй де, към бирарията тича...
Хаха, това за лесбийката ме шокира и разсмя хД Очаквах всичко друго, но не и такава тактика от адвоката. И все пак добре е направил и добре ти е хрумнало тоест, поне няма да има проблеми с влюбена в него жена, която е майка на детето му. хД
Впрочем харесва ми това, че обича дъщеря си. Мислех си, че няма да обръща внимание на детето си, а само заради родителите си го е искал, но съм грешала. И ми харесва, че съм сгрешила. хД
Секретарките- отново ми допада това, че не са му любовници както по принцип биват описвани. Харесва ми и това, че за чиста работа получават добра сума. Де да беше така и реално... Но това е въпрос, който не е за обсъждане в тази тема.
Има личен детектив? Това направи си ме хвърли в тъч! Но също ми допада като идея, просто за пръв път чета някакъв детектив да служи само на един човек.
Обожавам тази история! И стилът ти! И идеите!

Благодаря за кометарите. Само мога да кажа, че скоро нападателя или по-точно човека, който заплашва няма да бъде разкрит скоро, защото в следващата глава мисля да внеса нов проблем в живота на Джон, но засега проучвам нещата в Англия как стоят, понеже не искам да е фантасмагории. Иначе за любовта на жена към Джон мисля да си остане само тази на Франсис. Мисля, обаче все пак да внеса лек любовен елемент, но няма да е с Джон или Джеф. Секретарките просто засега искам да са безгласна буква в историята, а детектива е личен на Джон, защото ми помага в разследването на случаите му и може чрез него да намира слабите места на свидетелите или да намира самите свидетели.

Ето и новата глава. Знам, че не е като останалите, но трябва да я има, защото това нещо ще е важно за останалата част на историята и то доста и трябваше да му отделя специално внимание.

Просто искам засега да оставя трите герои недоразвити, а повторението е, за да наблегна на тяхната еднаквост. Иначе не ми харесва главата и това е но някак си трябваше да представя този план на Джон от младини, защото (сега барабани ще открехна малко завесата) той все пак ще се навие и ще се впусне в интересно политическо състезание и мисля това да е основния проблем в историята, докато това с Франи засега да остане по настрана.

Здрасти!

Аз малко се поулисъх и бях забравила да коментирам, но сега ще се поправя. Интересно е, че онзи пънкар и Джони някога са били като братя, а сега са толкова различни. Адвокатът съвсем го пренебрегва. Интересно защо? А кой е при дъщеря му? Наистина ли е Джеф? Какво ли има да му отмъщава... и защо да посяга на дъщеря му. След това съобщението леко ме обърка. Там наистина ли е бил пънкаря и за какво да се разбират? После беше хубаво, че се оказа, че дъщеря му си е жива и здрава. И му признавам, знае какво да прави в такива ситуации. И май забравих да вметна, много хитро решение е с тази лезбийка. Той и дава дом, а тя му ражда дете и се представя за негове жена. Жестоко!
Вероника и Макс садоста типични хора. Познават се от малки, харесват се, но никой от тях не се пристрашава да направи първата стъпка. Те така могат да си чакат и още много много много години, мисля.
А Джон как се бе напил. В началото не ми направи впечатление на човек, който пие много. Но той се напи, крещя, счупи шише, блъсна се в една стена и пак мислеше за нещо друго. Хаха. А интересно, нали беше отишъл там, за да разбере на плана на Джеф, защо в последния момент се разкрещя и се поиска да го чуе? Нима след като бе сигурен, че дъщеря му е жива, друго не го интересуваше? Тази глава ме остави с много въпроси. Та надявам се скоро да пуснеш още..

Ники

Е, беше различна. Много различна. Но беше хубаво различна, нали се сещаш как някой неща се променят, но за добро? Е, това е долу - горе нещо такова.
Таа тея новичките малко ме объркаха. Не очаквах това да стане. Абе н съм по коментарите, за тва ще кажа само, че ми допадна много и чакам още.

Ники, това напиване е в деня на заплахата за Франи, а срещата с Джеф е на следвашия ден (глава).

Пуснах новата глава, която поне според мен е доста по-добре от старата. Надявам се на мн коментари.

Определено това бе една чудесна глава! Не се разкриваше нещо величествено, нещо фрапантно, но беше много добре написана. Поздравления! Учиш се от грешките си, очарована съм от това. ^^ Радвам се, че се стремиш все пак да харесаме творбата ти.
Както опоменах, не беше вълнуващо приключение, но не мога да кажа, че не стигнах до края въртейки очички бързичко, за да видя какво ще се случи.
Хаха, смс-ите ми напомниха на един човек. Някаси точно ей в такъв стил пише.
Учудих се, когато го удари с халбата. Наистина не бе очаквано действие. Мислех си, че ще седнат да си поговорят най-сетне, след толкова много години... Мислех, че в началото ще се дърлят, но после ще се оправят. Е, все пак трябваше да очаквам неочакваното като знам кой е автора. Доста неща ще трябва да си купи човечеца, изпотроши си всичко
Много хубава глава, очаквам в следващата да има по-голямо развитие на нещата
Продължавай в същия дух!

Ъгх, тоя Джон ми иде да го хвана ида го накъсам на хиляди парченца. *не си го чул от мен!* Иначе смс - те ми харесаха много. Просто ми напомнят на разглезено момиченце, молещо за пони и строг баща. Комерсиално, но адски смешно. Иначе наистина доста чупи тоя Абърдийн. Йъп, да не забравя за халбата. Наистина се очудих. Иначе чакам още с нетърпение.
Поздрави и целувки.
Тори.