Първи урок, трети курс

Първият час на красавицата за годината. Всичко трябваше да бъде перфектно. След доста бързото западане на академията, сега тя имаше нужда от още по-бързо възстановяване. Не знаеше защо обаче това се беше случило. Влезе в класната стая, избутвайки грешните мисли назад. Спря музиката в ушите си и огледа стаята, за да види дали всичко щеше да е наред. Дано, помисли си тихо. Доста се беше променила от миналата година, вече нямаше почти никакъв помен от онази злобна, изпълнена с омраза красива чернокоса директорка. Да, разбира се, отново беше красива, но усмивката не слизаше от лицето и и определено беше много по-лесно да се общува с нея сега, отколкото преди. Да, всичсо изглеждаше добре. Седна зад катедрата си, качи крака върху бюрото и зачака двете си ученички. След като звънецът удари и вратата се беше отворила и затворила няколко пъти, красавицата стана, показа няколко реда бели зъбки и започна да говори:
- Нямам намерение да ви задържам много днес, първи ден ви е, няма какво да ви занимавам с глупости. Искам само да преговорим заклинанията, които сме учили миналата година, защото точно на тях ще се опираме, за да продължим напред. Знам, че мина много време, така че направо ви ги давам, а от вас ще искам да си изберете едно от тях и да ми покажете как действа. Файърс, Фийър, Копинут. Сега сте вие.

П.П. РП - около десетина реда (:

Джейн седеше на двора на една огрявана от последното есенно слънце пейка. Беше много красив ден, слънцето и необичайната за месеца топлина придаваха щастие, а листата, които вятърът развяваше придаваха великолепна красота. Джи гледаше танцът на листата, сякаш вятърът бе музика, а те.... те бяха малки пъстри феи на есента, които танцуваха своя танц под такта й. Повечето хоРа мразеха този вятър, не спираше да духа от няколко дни и беше много силен. На места имаше и пострадали, защото въпреки, че сега беше поутихнал, снощи той духаше с опустошителна сила. Но някак си именно тази мощ и сила на вятърът, караха Лестранж да го харесва толкова много.
Тя седеше на старата пейка със слушалки в ушите. Днес не беше в настроение да слуша нещо над което да се съсредоточи, някак си я дразнеха думите, не искаше да вниква в тях, затова слушаше Dubsteb и D'n'B. Тя се отпусна в някакво полулегнало положение и затвори очи. Вятърът брулеше светлорусата й коса. Приличаше на ангел, как може нещо изглеждащо толкова невинно да е толкова зло. "Дали вятърът може да отвее спомените и миналото, така както отвява всичко?" - мислеше си тя - "Така ми се иска той да отвее всичко зло от този свят, да се понеса по него, да полетя с него... Ах, как искам да не съм това, което съм, не може ли вятърът да го отвее и да ми върне старата Джейн, защо вече е толкова късно, не искам да съм това..." Джи отвори очи и стана от пейката. Годината беше започнала, нямаше да прави така както миналата година, този път щеше да посещава редовно всички часове. Но някак си нещо я спираше, не искаше да е покрай хора... Дразнеше я самият факт, че вижда съдбите им, а те години наред се мъчат и правят грешки, вижда кога ще умрат, може да ги убие, да вземе душата им, мразеше дарбите си, не искаше да е дъщеря на смъртта! Искаше да прави добро, а не зло, тя не беше такъв човек. Някаква черна сила бързо заглуши мислите й и тя стана отново злобната, мистериозна дъщеря на Смъртта.
Дори не забеляза кога успя да стигне до стаята, отвори вратата и влезе без да поздравява или да моли за разрешение да остане, понеже беше закъсняла. Седна на възможно най-закътаното и незабележимо място и увеличи музиката си, но нещо бързо я накара да свали слушалките си - професор Ранд беше усмихната и в някакво такова нетипично за нея добро настроение. Лестранж не можа да се сдържи и започна да се смее, ама по онзи начин дето не можеш да спред дори и да си поемеш дъх. Когато най-сетне се осъзна на кой свят е Джи само дълбоко си пое дъх, но не се извини. Прибра плейъра си в чантата, не искаше да изпуска странното явление.
Искаше й се да вдигне високо ръка във въздуха и да попита Еванджелин да не би да са я обладали духове или някой да й е промил мозъкът. И сигурно щеше да го направи, но някак си й харесваше преподавателката да е в такова настроение, а не в онова злобно и гадно, подтискащо те настроение и не искаше да го разваля.
Всичко добре до тази част на края на слава богу кратката й реч - трябваше да правят някакво заклинание.
Джи се опита да си спомни нещо, ама имаше само бръмбари в главата й.
Тя вдигна ръка и попита:
-Ъъъ....може ли да си ходя, нещо ме заболя изведнъж главата. Моля ви, много силно ме боли.
"Какво ме прихваща? Нима това глупаво оправдание ще мине? А и защо бягам от проблемите?" - помисли си Джейн след като изрече глупавото оправдание.

» Записване за трети курс
» Записване за първи курс
» Записване за втори курс