Моя свят.

Заглавие: Моя свят. Нед Окт 03, 2010 8:24 pm

Хрумна ми идея за история и реших да я побликувам тук. Надявам се да ви хареса.

Увод

Гушках плюшеното си мече и гледах пода. Бях сама в огромното си имение и чаках мама да се прибере от работа. Натиснах бутона до леглото си и зачаках. След миг в стаята влетя една прислужница и ме попита какво желая. Можеше да си поискам всичко, дори и невъзможното, макар че едва ли щеше да ми го дадат. Пожелах си горещ шоколад и след по малко от десет минути ми го доставиха и отново останах сама в стаята си. Излегнах се на отрупаното с розови възглавнички легло и изпих на две големи глътки горещия шоколад, след което вперих поглед в тавана.
О, как можах да забравя да се представя. Аз съм Пейтън Антоан Джордан, едно седем годишно, най-обикновено хлапе. Живея си в собствен свят. В него аз не съм едно хлапе, което има само майка без баща. Но ще запазя в тайна самоличността си там, но ще ви кажа, че съм страхотна там.
В действителност живея в голяма къща, заедно с три прислужници, една готвачка и една чистачка. О да и мама, но рядко я виждам. Тази вечер щях да я прекарам с нея, беше ми обещала. Майка ми се казва Тайриша и е известна журналистка. Тя тръгва за работа в седем часа сутринта и се прибира чак в десет вечерта, а дори понякога не се прибира.Гадно е да имаш зает родител, но вече свикнах с това. А баща ми... дори не го познавам.
Погледнах часовника, беше осем часа вечерта. Мама трябваше да се прибере. Станах от леглото и повиках една от прислужниците. Исках да изглеждам, както изглеждах днес във въображението си. Прислужницата, която се казваше Вела изкара една розова рокля с дантели и ми помогна да я облека. Среса косата ми и я сплете на ситни плитчици, след което я върза на опашка, а аз казах на Вела да си тръгва. Взех плюшеното си мече и се спуснах по парапета на стълбите. Застанах пред входната врата и зачаках. Мама щеше да се появи всеки момент. Но не се появи. Мина половин час. Седнах на пода и продължих да чакам. Мина още един час и тя пак не дойде. Накрая се разочаровах. Легнах на пода и топли сълзи се появиха в очите ми. Бях... много натъжена от това, че мама не се появи. Отново. Гушнах мечето си Лоли и неусетно заспах. Да заспах на пода пред вратата, с надеждата, че мама поне ще се прибере.

Заглавие: Re: Моя свят. Вто Окт 05, 2010 10:06 pm

Първа глава

Събудих се от притеснените викове на прислужниците. Сепнах се и се огледах. Лежах пред вратата, а пред мен бяха наредени те. Извиках приглушено и притиснах към гърдите си Лоли. Една от най-главните прислужници ме взе на ръце и ме постави на едно кресло. Затворих очи и си спомних какво се е случило снощи. Очите ми се напълниха със сълзи,а мама още я нямаше. Облегнах се назад, сгуших се до мечо и пак заспах.
Така понякога попадах в моя си свят. Там се събудих. Бях облечена в разкошна розова рокля, а Лоли беше в същата рокля. Засмях се и се зарадвах, че съм тук. Започнах да танцувам валс и се смеех. Изведнъж се блъснах в нещо и паднах на земята, но тук в моя свят никога не ме боли. Изправих се пъргаво и седнах в една люлка, а Лоли сама дойде при мен. Изведнъж чух стъпки и се обърнах. Идваше една от моите най-добри приятелки в този свят- Мадисон. Изправих се и затичах при нея. Усмихнах й се и двечките започнахме да си играем.Изведнъж обаче чух весел смях, смях на възрастни хора.
Събудих се и отворих очи. Бях си в реалния свят. Болеше ме, че не съм с розовата си рокля, че Мадисон я нямаше, че Лоли не вървеше. Пред мен стоеше мама, но не беше самичка, а с един... сериозен, странен мъж. Изправих се така рязко, че даже съборих една възглавничка. Мама и непознатият седяха прегърнати и ме гледаха с усмивки на лица, а аз не откъсвах от тях разочарования си поглед.

-Мразя те, мамо!Защо не дойде снощи!- развиках им се и се разплаках.- Чаках те цяла вечер! А ти не дойде! Ти не си добра майка!

След тези доста лоши, но и верни думи аз грабнах мечето си, изкачих стълбите си и влязох в стаята си. Тъкмо щях да заключа вратата, когато мама влезе вътре. Аз се намусих, качих се на леглото си и се завих през глава и се опитах отново да се пренеса в моя свят, но не успях. Две ръце, ме взеха и мама ме прегърна, като започна да говори нежно:

-Скъпа моя Пейтън.- аз въздъхнах и тя въздъхна.- Много, много, много, много съжелявам, че снощи не дойдох, просто...

-Забрави, че ми беше обещала. -промърморих тихо аз, отскубнах се от прегръдките й и седнах на земята.

Затворих очи, кръстосах ръце и повече не помръднах. Майка ми стана от леглото и седна пред мен, след което ми разказа, че се унесла в един ресторант с приятеля си( пфу...) и така нататък.Но аз Пейтън Джордан нямаше да й простя. Изсумтях недоволно и се отместих назад. Не не, нямаше да й простя, дори да ми беше донесла още една прекрасна розова рокля. Бях само на седем, но можех да изолирам хората от себе си, като не им обръщам внимание. Взех Лоли и я прегърнах силно. Въздъхнах и взех един гребен. Започнах да реша косата си, след което оформих прическа и на мечо. Облякох една розова къса жилетка, обърнах се и напуснах стаята без да обръщам и капчица внимание на седящата на пода Тайриша, която бе моя майка. Излязох на двора, излегнах се на един хамак и задрямах, надявайки се пак да посетя моя прекрасен свят.

Заглавие: Re: Моя свят. Вто Окт 12, 2010 11:43 pm

Втора глава

Изгревът на слънцето е много красив, особено ако го гледаш от върха на някое дърво. Така правех и аз. Висях си горе на дървото и гледах с скръстени ръце залива. Усмихнах се и въздъхнах. Спуснах се право надолу по един гладък клон, след което се приземих на зелената трева. Изтупах си жилетчицата и влязох вътре. На входната врата ме пресрешна мама. Беше със сериозна физиономия, сякаш не се беше забавлявала цяла предна нощ, а и така по-случайност не спази обещанието си. Въздъхнах тежко.Майка ми също въздъхна и двете седнахме на дивана в хола, а аз взех чаша сок . Тайриша (да, мама) започна да говори с спокоен глас:

-Миличка, от утре почваш училище.

Аз туко що бях поела глъдка сок и още не я бях преглътнала. Изплюх я на фонтанче, така че изцапах чисто новата кадифена рокля на мама. Тя си пое дълбоко дъх и преглътна тежко, сякаш туко що бях счупила цели три прозореца. Прокашлях се и промърморих:

-Не, няма.

-Пейтън, на седем си време е да станеш примерен ученик. Неможе да си останеш неграмотна, каквато си сега, но както й да е. Казах ти, отиваш на училище.

Изсумтях, взех чашата със сока, качих се права на дивана и нарочно го излях право върху блестящата й коса. Тя извика нещо, неразбираемо, повика една от прислужниците си, качи се в собствената си кола и полетя нанякъде. Бях много доволна, че съм я разгневила. Та тя неможеше да ме нарича неграмотна. Добре де, добре признавам си, че не можех да умножавам и деля, но пък можех да чета, като сричах лекичко. Въздъхнах, прескочих локвичката от сока и тръгнах към стаята си. Щом отворих вратата се заковах на място. Вътре имаше раниц,а ученическа раница, някакви книги, с всякакви надписи, като например „ Математика ’’ „Буквар” и така нататък, о да не забравя, че имаше и всякакви други ученически принадлежности. Накрая проумях истината- Отивах на училище. Хвана ме страх. Затворих очи и пак ги отворих, всичко си беше същото. Сякаш нямах достатъчно задължения в моя си свят, ами сега пък и трябваше да уча умножение и деление. Въздъхнах, избутах всички учени неща от масата и седнах на нея. Скръстих недоволно ръчички. Изведнъж чух звън. Някой звънеше на домашния телефон. Скокнах на земята и бързо слязох на първия етаж, след което вдигнах.

-Ало?-промълвих аз с безразличен глас.

Гласът, който отговори беше дрезгав, мъжки гласец.

-Търся Пейтън Антоан Джордан.

Изпищях тихичко и казах:

-Аз съм... Пейтън... кажете?

Гласът на непознатия изведнъж стана нежен и мил:

-О миличка утре в осем часа те чакаме в центалното училище. Довиждане.

Той затвори и аз останах с свъсено изражение на лицето, държаща слушалката в ръка.Побеснях. Всички ми натякваха, че ще съм ученичка. Но бързо се свестих. И знаете ли какво стана? Хвана ме страх от онази сграда пълни с ученици и учитлеи, където щях да ходя почти всеки ден. Бързо се спуснах към стаята си, влязох вътре, заключих вратата и заспах на леглото си, сгушила се до Лоли. Сънят ме отвеждаше в моя свят и това беше хубаво, много хубаов. А утре ме очакваше първият ми учебен ден

Заглавие: Re: Моя свят. Пет Окт 22, 2010 8:20 pm

Tрета глава

Тъкмо си играех с вървящата Лоли, когато някакъв силен звън ме изкара от святът ми. Събудих се и скръстих ръце. Будилникът, които звънеше тъй силно бе прекъснал хубавите ми моменти в собствения ми свят. Изправих се и се сетих за нещо ужасно, поне за мен. Тръгвах на училище, след час трябваше да съм там. Беше ме страх, признавам си. Прехапах устни и отидох в банята и се измих. Влязох в стаята си и седнах на леглото. Огледох се, скокнах на крака и слязох бързо в хола. Там стоеше мама с лепната на лице усмивка. Стиснах зъби и се натресох на дивана до нея. Тя само ме погледна и отпи от кафето си. Не издържах и казах:

-Не искам да ходя на училище.

Мама ми хвърли леко ядосан поглед и пак впери поглед в чинията с пържени яйца. Въздъхнах и се зачудих дали отново да не я полея със сок. Още от съвсем малка мразя да ми се подиграват и да ме дразнят. Но не пипнах чашата с портокаловия сок. Прехапах устни и се облегнах назад.

-Пейтън Джордан ставаи от дивана и отивай да се обличаш, след петнайсет минути те искам готова долу до вратата!

Изсумтях и с възможно най-бавни стъпчици се прибрах в стаята си. Чак там се разбързах. Бързо съблякох пижамата и надянах официалната цикламена рокличка на воали. Въздъхнах и сресах русата си коса. Не исках друг са ми прави прическа, така че реших сама да си направя. Сплетох две тънки плитки и после и вързах с ластиче. Бях едно много способно седем годишно хлапе. Така, че си направих страхотна прическа и сама добавих аксесоарите към тоалета си. Погледнах се в огледалото и останових, че съм голяма сладурана. Бях си сложила фибички сърчица за декор на прическата, имах герданче, гривнички, пръстенчета, пантофки като на балерина и най-важното- в едната си ръка стисках мечето си , напъхано в подобна цикламена рокля. Съвсем забравих за учебниците, нямах намерение да ги взимам. Слязох долу и застанох пред входната врата. Мама дори не обърна внимание на външния вид, направо се качих в колата, заедно с майка ми и тръгнахме към училището. Изпитах някакво необикновено чуство, чуство на вълнение на страх. Прехапах устни и притиснах Лоли по- близо до мен. И ето, че колата спря. Слязох и пред мен се изви следната гледка: огромна, наистина огромна сграда, с много прозорци, голям двор, със зали и дървета, пейки... Стомахът ми се сви. Бях много малка, сравнение с това училище. Това беше една страна на света и вътре незнаех как ще оцелея. Затворих очи, отворих ги и усетих как мама ме побутва, за да престъпя прага на двора. Беше пълно с други деца, по-големи, малки, всякакви. Усмихнах се леко, тъй като осъзнах, че бях различна от тях, но след това усмивката ми се стопи. Вървях съвсем бавно, притиснала мечо до себе си. Да наистина се откроявах от тези деца с бели панталонки и тениски. Сравнение с тях бях принцеса с тези дрехи. Вдигнах гордо глава и завървях по-сигурно. Беше време да стана ученичка, да истинска ученичка. Не умирах от желание, но трябваше и аз го знаех. Прехапах устни, поех си дълбоко дъх и тръгнах към входа на училището. Обърнах се и видях, как колата на мама ми помаха, и по уснтите й разбрах, че казва, че ще отиде някъде, но после ще се върне. Прошепнах няколко неразбрани думи и застанах пред огромната врата. Време беше и аз да се науча да пиша, както се беше изразила една слугиня, преди седмица, когато дори не подозирах за училището. А ето ме сега, гушнала мечето си и с високо вдигната глава седях вперила поглед в голямата врата на тази сграда, наречена училище.

Заглавие: Re: Моя свят. Пет Окт 22, 2010 8:20 pm

Четвърта глава

Най-накрая, след пет минути стоене на едно място се престраших да вляза вътре. Там се разхождаха хиляди ученици, повечето по-големи от мен. Коридорите бяха огромни, с картини и портрети по стените, с рисунки и всякакви други неща по тях, а на цвят бяха бананово жълти. Таванът бе доста високо над мен и можех само да го гледам. Докато вървях притиснала Лоли до себе си, с вдигната глава нагоре, зяпаща тавана се блъснах в нещо, по-скоро в някого. Аз залитнах и тупнах на пода, а Лоли падна до мен. Застанах в пълзящо положение и отидох да гушна мечо. Взех го и някой ми помогна да се изправя. Обърнах се и видях едно красиво елегантно момиче. Премигах и продължих да гледам ученичката. Тя ми се усмихна, а аз наклоних глава на една страна, след което промърморих:

-Извинявай, че се бутнах в теб.

Усмихнах се и се опитах да изглеждам, като едно невинно не избухливо ангелче. Непознатата се засмя и приклекна малко.

-Няма проблем. Аз съм Анеля Томсън.

Много приятно момиче, предусещах, че е добра. Подскочих и плеснах с ръчички, като без да искам изпуснах Лоли. Анеля ми подаде мечето, а аз благодарих с изражение.

-Аз се казвам Пейтън Антоан Джордан, едно невинно малко ангелче, което често върши бели, избухва и излива сок върху главата на майка си.

Томсън се разсмя звучно и аз осъзнах, че наистина се бях представила смешно. Ангелче, което никога не избухва? Невинна, която често прави пакости? Не, не и не.Поклатих глава и пак се представих:

-Добре, аз съм Пейтън, едно седем годишно не, много обикновено хлапе, което обожава да попада в своя свят.

Колко неща издадох за себе си, само докато се мъчех да се представя. Стиснах очи и направих една прелестна усмивчица. Изведнъж в училището влетяха още тълпи от големи ученици и усетих, че има възможност да бъда премазана. Момчетата и момичетата полетяха напред със звучен смях и не гледаха къде вървят. Обърнах се рязко и видях как тримабатковци (бяха около шести-седми клас) гледаха на всички страни, но не и напред. Интуицията ми ми подсказа, че трябва да се махна от пътя им, но аз стоях като закована. Изпитах страх от това място. Изведнъж някой ме хвана за ръката и ме дръпна зад ъгъла, където нямаше опасност да бъда смачкана. Вдигнах поглед и видях Анеля. Замислих се как ли е изглеждала, като първокласничка, но бързо отмених тази мисъл за по-късно. Тук дали можех да попадам в моя си свят? Незнаех какъв е отговора. Тръснах глава и благодарих на момичето. Анел беше високо, слабо момиче, с коса до раменета, оформена на прекрасни бухли и кафяво-зеленикави очи. Беше облечена с черни дънки, тениска със сиви и червени сърца, и беше обула елегантни пантофки. За мен изглеждаше елегантно, макар това да беше най-неточната дума за сладкия й небрежен тоалет. Двете се гледахме в продължение на пет минути, а накрая аз се сетих, че трябва да говоря. Така й направих.

-Хей Анел знаеш ли къде е стаята на ниските, малки деца?-попитах аз, а тези ниски малки деца, очевидно бяха първокласниците в училището.

-Хей Пейтън, тези малки, ниски деца са първокласници и да знам къде е стаята, ще те заведа.- отговори със звънлив глас момичето (най-вероятно беше шестокласничка).

Анеля ме хвана за ръчичка и ме поведе с бодра крачка към стаята, където щях да срещна учителката си ( нали така се наричаха, тези които са всеки час с теб?! Да).Огледох се. Все още изпитвах поне мъничак страх от това място. Тук вървящата Лоли я нямаше, или поне не вървеше, не бях с истинската си розова рокля и въобще незнаех как ще си върша задълженията там, все пак исках моя свят да стане още по-прекрасен. След пет минути шестокласничката ми показа една врата, но аз не мръднах, така че се наложи да ме изпрати до самата врата. Отвори я и аз надникнах вътре. Време беше да уча наистина и нямаше как това да ми се размине. Притесних се и инстиктивно, може би за да предпазя мечето си, го подадох на Анел и се промъкнох в кабинета, след което затворих вратата.

Заглавие: Re: Моя свят. Нед Окт 31, 2010 1:48 am

Пета глава
Още щом подадох главица в стаята бях посрещната от възклицания. На малки масички седяха около трийсет дечица и ме гледаха с отворени усти. Помислих, че ми се възхищават, затова гордо нахлух в стаята и ги дарих с усмивчици. Една възрастна дама, с малко очички и големи очила, облякана в бяла риза и черен панталон тръгна към мен, а аз се облегнах на вратата. Гледах я с недоверие, но накрая схванах, че това е учителката. Засмях се, и когато тя ме побутна напред, аз застанах пред ученици те и няколкото родителя и се поклоних изящно. Учителката завъртя поглед и ме представи:

-Запознайте се с...- заекна.

-Аз съм Пейтън Антоан Джордан.- започнах да обикалям напред назад.- Ваша съученичка, момиче не обичащо правилата, малко избухливо, много състрадателно, общо взето почти ангелче.

Надигнах се и седнах върху енда масичка, като раздавах усмивки. Очаквах децата да се здрависват с мен, но някой от тях ми се присмяха. Обърках се и скочих на земята. И другите деца почнаха да се смеят, и имах чуството, че беше заради мен. Изведнъж осъзнах, че бях постъпила зле, поне за някакви си наивни богаташчета. Причерня ми, едновременно се ядосах и натъжих. Най-много мразех да бъда унижавана и да ми се присмиват. Затова бързо се обърнах, настъпих нарочно крака на едно момче, което направо си ме бе обидили с подигравателните си погледи и избягах от стаята. По коридора вървеше Анеля, тя ме видя и се обърна, но аз продължих да бягам. Видях някаква врата, отворих я и след това я затворих. Огледох се. Бях в една съвсем малко помещение, с няколко кофи и парцал. Седнах на пода и заплаках. Тук не беше, като в моя свят, беше много гадно. Въздъхнах и избърсах сълзите си. Болеше ме, че си нямам никого. Точно в този момент вратата се отвори и вътре влезе Анеля. Вдигнах глава и се свих в ъгъла. Тя ми подаде Лоли! Моето плюшено мече... Взех го и го гушнах, като едва чуто промърморих,едно благодаря. Анел седна до мен и ме гушна. Усетих топлотата и добротата й. Вдигнах глава и й се усмихнах, през сълзи.

-Тези деца в онази стая ми се подиграват.-изхлипах.- Ти си единствената добра тук... Аз... искам да се махна от тук...

Изправих се, гушнах си мечето и тръгнах навън. Прозвъних по телефона на една прислужница и тя дойде да ме вземе. Томсън излезе навън и ме проследи с поглед. Отворих вратата на колата и седнах вътре, гледайки към по-голямото момиче. Гледах дълго през прозорецаи след като колата потегли. Въздъхнах и скоро училището се скри от погледа ми. Прозях се и се излегнах на задната седалка. Исках да заспя, да си отида в моя свят. И го направих, макар и само за няколко прически, докато стигнахме до вкъщи. През това време, аз спях сгушена на задната седалка с Лоли в ръце, попаднала доволна в моя свят.

» Мечтан Свят
» Мечтан Свят - коментари
» Моят свят - коментари.