Incomplete

Боже, Мимс, останах без думи до такава степен ми повлия разказът ти, толкова ме трогна, грабна ме, а в него... в него открих себе си, сякаш всичко това, което си казала ти е това, което искам да кажа и аз, това което и аз бих казала, не знам дали някой друг би разбрал този разказ и би го почувствал толкова силно, колкото аз, но определено съм ти благодарна като го пусна.
Сигурно ти е познато чувството ми в момента, ще го обясня по-простичък начин, когато чуеш някаква песен, която толкова много отговаря за теб в даден период от живота си, толкова силно можеш да я свържеш с нещо, имаш чувството, че ти си я написала или че тази песен е писана за теб и не можеш да спреш да я слушаш, тогава по едно време си даваш сметка, че явно някой някога е изпитвал това, което си изпитваш и ти и някак си въпреки самотата и тъгата, намираш подкрепата у тази песен, защото вече не си сама, сигурно си го почувствала някога, поне веднъж, така се почувствах и аз относно твоят разказ, надявам се да разбра какво имам предвид.
^^

Здрасти! Първо искам да кажа, че за нищо на света не бих върнала думите си, с който те подтиквах да пуснеш този разказ.
Знаеш ли? Разбирам те. Разбирам го - разказа. Когато бях малка аз вярвах в истинската любов, вярвах в живота безприкословни, вярвах в истинското щастие. Колко отдавна всъщност е това... Колко много неща се случиха, за да променят мнението на една сляпа и глуха наивница. Говоря за себе си разбира се. И ето, думите ми се оказаха правилни. Не мога да прозра каква е твоята ситуация, но видях себе си в разказа. Видях сълзите, болката, непозната, калта, частицата. Всичко! Но това бях аз - настръхнала от раните. И точно така осъзнавам, колко тежко е било за теб, колко мъка е имало. Радвам се, че се освободи от бремето си. Сега продължаваш напред наранена... но продължаваш! Надявам се да чувстваш облекчение сега, да не боли толкова.
Всички тези думи, обаче не могат да опишат разказа. Никои не могат. Толкова дълбоко ми въздейства, че отново се почувствах както преди, когато осъзнах колко наивна съм била, и когато ме предадоха. Разказа е великолепен и повярвай ми има много голяма литературна стойност. Това е творба на живота, в която всеки има участие, дори и второстепенно.
Нямам повече думи, за да опиша колко ми хареса. Затова млъквам и оставям другите да напишат по-хубав коментар.

Силс, това с песента ми се е случвло и е наистина е... неописуемо. Много съм щастлива, че има човек, който разбра какво съм чувствала докато съм писала този разказ. Просто той значи много за мен и... наистина не очаквах някой да го разбере. Благодаря ти!

Ради, благодаря ти, че ме подтикна да го пусна, защото наистина се чувствам различно. Благодаря ти, че го прочете, разбра и почувства.

И все пак съжалявам, че сте страдали и че сте се чувствали по този начин. Надявам се вече болката да я няма или да е намаляла, защото след като пуснах този разказ аз тържествено искам да съобщя, че човекът, за когото е писан е затворена страница.

Пак ви благодаря за всичко!