Две странни птички

Записка: Това е... не, не е разказ, но къде другаде да го сложа? Това е едно от най-странните ми произведения, над които обаче съм плака усмисляйки колко кратък е живота и колко бързо бяга времето. За вас може да не е състрадателно, да не ви докосне и да не го разберете напълно, но за мен значи много и вложих нещо, което пазех досега - живота си. Поставих го на карта, за да разгледам какви са възможностите ми. Не останах очарована. Сега, когато го пускам след толкова време укритие ме боли, защото знам, че няма да повдигне интерес и дори няма да ви накара да се чувствате като мен. Но за едно благодаря на това произведение - накараме да осъзная какво представлява живота. Пускам го тук, защото имам нужда, имам нужда да разбера как ще реагирате, как ще го разбере и как ще ви подейства. Много са важни за мен коментарите, само че не от рода на "Много е хубаво" "Много ми хареса". Искам много да прочета чувствата ви. Искам да чуя и критика - искам да стане по-добро, защото разбирам, че му куца нещо. Искам да го направя перфектно. Повтарям - това произведение е много важно за мен - дайте ми истината и вашата гледна точка и чувства, моля ви!

Две странни птички летят в синевата, от облаци бели недокосната, от зората обагрена, от гласовете им обгърната. Тъй и аз ръка за ръка с теб тичах през полето с развята рокличка и разперени ръце - искахме с мечтите да полетим . И ние пеехме онази наша, детска песен. Помниш ли?
Две странни птички кацат на едно клонче и усилено дискутират. Може би спорят, може би се съгласяват една с друга. Чувам само тихото, блажено чуруликане, излизащо от гърлата им. И ние с теб много обсъждахме живота, който не познавахме и от който нищо не бяхме видели. Слушаше ме, нали?
Две странни птички разказват своята история, плачат, смеят се, колебаят се и се съветват. Помъдряха и те, видели далечни страни и изградили представа за света. Така и ние видяхме колко грозна е реалността, надничаща зад всеки ъгъл, и колко красив може да бъде светът безлюден. Ще се жалваме, ще ни е мъчно, ще се радваме и ще си спомняме, ще избираме и ще планираме. Вярваш ли ми?
Две странни птички долетяха при другите две. Заиграха се те и в своята игра влюбиха се. Ние с теб ще намерим още като нас. Ще обичаме и ще играем. Ще започнем наново, но няма да се забравим. Обещаваш ли ми?
Две странни птички учат други две да летят. Те млади са още, малки са. И ние с теб ще учим своите деца, ще ги подкрепяме и разбираме. Нали?
Две странни птички тъжат по своите чада. Те тъй бързо отлетяха надалече и не се завръщат. Ще тъгуваме и ние, ще плачим и с надеждата ще живеем. Така ли?
Две странни птички плачат. Други две лежат под клона без душа в телцата. Ще дойде времето да се разделяме и с любимите ни и с приятелите ни. Съмняваш ли се?
Две странни птички пак останаха сами, но вече стари са, крила не могат да разперят. И ще загубим своето второ аз, за да го срещнем отново, да го обичаме пак. Чуваш ли ги вече?
Една странна птичка лети над своята дружка неподвижна и тъжна песен припява. Своя полет последен тя прави и формите нежни в своите крила скрива, за да помни, за да я помнят. Няма никой вкъщи вече. Домът празен замря, в мълчание отсече живота на своята домакиня. Къде? Къде отидоха те, къде отлетяха?

Хм.. хъх.. уф.
Затапи ме. Абсолютно тотално ме затапи, човеве! Банално ли ще прозвучи, ако кажа, че не знам какво да кажа? Хъх.
Не знам на кой може да не му въздейства. Струва ми се просто невъзможно... Честно ти казвам!
Ще си призная, заприлича ми на тъжна песен. Дори към средата започнах да си я чета напевно. Хъх. Рядко ми се случва, дори не знам дали ми се е случвало.
Тотално ме обърка. Чувствата ми... ами не ги знам какви са. Просто прочетох веднъж, че почнах и втори, сигурно като пусна коментара и трети прочит ще направя.
Ами тъжно е, но си е истината. Така протичат нещата. Тъжно.
Въздейства ми, просто не съм в състояние да опиша как точно. Леко ме натъжи, някакси и ме зарадва и определено ме обърка. Дойде ми някак неочаквано ей така нещо толкова сериозно.
Ами... Поздрави, адашче! И много прегръдки! И няма да мога да кажа нищо свястно ми се струва, така че прекратявам до тук. Утре може да успея да напиша малко по-стойностен коментар

Мерси, адашче. Този коментар наистина има голяма стойност за мен, както и всички други ще имат(ако има такива). Таистина много ти благодаря за милите думи и се надявам да не видиш само тъжното, ами и хубавото във цялото творение. Исках да изразя живота такъв, какъвто го виждам аз - кратък, но изпълнен с надежна, възможности и чувства, както и с загуби, раздели и сълзи. Това за мен е истината и исках да ви я споделя, за да разбера вашата такава.
Благодаря отново!