You'll never be alone

Заглавие: You'll never be alone Пон Сеп 13, 2010 1:06 pm

Това е нещо, което написах преди няколко дни... надявам се да ви хареса и ще пусна първа глава малко по-късно днес..

Въведение

Момиченцето трепереше. Беше се скрила в един голям гардероб, макар че бе сигурна, че скоро ще я намерят. Крехките и ръчички бяха обвити около коленете и. Кожата и имаше множество наранявания и синини, белезите бяха все още пресни, очите и бяха подути от плач, а сълзите продължаваха да се стичат по бузите и.Погледът и бе изпълнен с ужас и страх. Знаеше какво ще стане, когато я намерят. Пак щеше да има бой, пак щеше да има крясъци, пак щеше да има болка, а този път дори не знаеше дали щеше оживее. Чу се силен тропот и силен мъжки глас се разнесе из помещението, карайки момиченцето да затаи дъх.

-Знам, че си тук и когато те намеря, ще си платиш! Малка неблагодарница! Когато свърша с теб, няма да можеш да помръднеш. Знам, че си замесена в бягството на момчето. Знам!- виковете караха всичко да се тресе.- Но знаеш ли, понеже съм добър, може да ти спестя някой и друг камшик, ако излезеш.- мазния глас накара девойката да потръпне.

И каква бе грешката и? Това, че бе прикрила най-добрия си приятел, когато избяга. Тя не искаше той да пострада, не искаше. Бе готова с цената на всичко да го защити. Толкова години бяха заедно, толкова време се подкрепяха един друг. Бяха си обещали, че един ден ще избягат, ще се махнат от всичко това. Но винаги имаше едно ‘но’. Защо я бе оставил? Защо не се върна за нея, както бе обещал? Нима всичко това през годините бе лъжа?! Големите врати на гардероба се отвориха и огромна фигура се надвеси над момиченцето, карайки я да изпищи.

А преди няколко години не бе така! Всичко бе толкова хубаво и прекрасно, докато...

[/size]

[/size]

Заглавие: Re: You'll never be alone Вто Сеп 14, 2010 1:27 am

Глава първа- Преди 9 години..

Беше топла вечер. Лек ветрец подухваше и развяваше изсъхналите листа. Голите клони на дърветата се клатеха самотно. Няколко птички припяваха последните си песни. Тревата бе пожълтяла. Навън бе пусто. По улицата нямаше нито хора, нито коли. Само една найлонова торбичка летеше насам-натам.Всички къщи бяха тъмни, с плътно затворени врати и прозорци. Тишината обгръщаше всичко. Само една постройка се различаваше от другите. Не изглеждаше така празна, като всичко друго наоколо. Един от големите прозорци бе широко отворен, а розовите завеси-закачени от двете му страни с големи бели панделки. Стаята бе тиха и спокойна. По розовите стени бяха окачени множество картинки на животни и красиви полянки. Плюшените играчки бяха разхвърляни по земята и шкафовете. Големият шкаф бе отворен и вътре се виждаха перфектно подредените дрехи. Леглото бе голямо, покрито с цикламени завивки на мечета, а множество плюшени възглавнички бяха разхвърляни наоколо. А под всичко това спеше малко момиченце. Червеникаво-черната и коса бе разстлана по цялата възглавница, правейки детето да прилича на тъмен ангел. Дребното и телце бе отпуснато върху мекия матрак, а малките и ръчички стискаха в ръцете си едно бяло плюшено мече с голяма червена панделка. Клепачите и леко трептяха, а устните и бяха леко разтворени, сякаш сънуваше нещо. Това малко и беззащитно същество бе потънало в такова блаженство, отплувало в страната на сънищата. На места, пълни с всевъзможни красиви създания и растения. Множество чудеса и неоткрити забавления. Там бе толкова прекрасно за едно малко дете. Безгрижен живот, забавления, шоколадови бонбони, близалки и всичко, за което можеше да си помисли. Едно прекрасно място, в сравнение с това, което я очакваше.

Нещо изшумя в стаята и накара момиченцето да подскочи стреснато. Едната от металните панделки, които държаха пердетата бе паднала на земята и сега розовият плат се вееше през прозореца. Стаята бе тиха и спокойна и не даваше никакви признаци за наличието на друг човек в нея. Детето се озърна още един път наоколо. Щом се успокои, че няма нищо отново гушна плюшеното си мече и се сгуши в меката завивка. Затвори очи и се опита да заспи, но сънят така и не идваше. Стискайки плюшената играчка, тя си представяше всички онези прекрасни места, обсипани с безброй красиви цветя и захарни изделия, всички онези свой приятели, с които играше постоянно, но опитите и бяха безполезни. Накрая тя отвори очи и заби поглед в тавана. Няколко големи лилии бяха нарисувани на него, а на тях бяха накацали две големи бели пепруди. Момиченцето се завъртя на една, после на друа страна, но пак и беше неудобно. Накрая се изправи и седна в леглото. Прозя се звучно и отново огледа стаята.

В следващия момент две големи ръце хванаха момиченцето здраво и го вдигнаха. То се опита да изпищи, но този шанс и бе отнет щом нещо лютиво допря лицето и. Натрапчивият му мирис навлезе в ноздрите и и я накра да се размърда в опит да го се освободи, но скоро след това тялото и се отпусна в ръцете на натрапника и тя потъна в прекрасния свят на мечтите, без никаква представа какво я очаква..

Заглавие: Re: You'll never be alone Чет Сеп 23, 2010 2:15 pm

Втора глава- Началото на всичко

Момиченцето се събуди в някаква голяма кола. Главата страшно я болеше. Раздвижи ръцете си и с изненада останови, че бяха хванати с нещо. Погледна надолу и забеляза, че някакви големи длани ги държаха. Това накара детето да придобие уплашен вид. Надигна бавно глава и се огледа. Намираше не в някаква кола, не, лимозина и то огромна. Цялата бе с черна кожена тапицерия, на която бяха насядали няколко доста огромни на вид мъжаги и една жена. Всички бяха облечени официално и изглеждаха като изкарани от някой филм. Мъжете бяха облечени в черни изискани и очевидно скъпи костюми, носеха големи уръжия, предимно пистолети, пушеха скъпи пури и пиеха някаква кехлибарена течност, която бе неизвестна на момиченцето. Жената от своя страна доста се различаваше от тях. Вярно, също бе официална с дългат си червена доста изрязана рокля, но излъчването и бе по-различно. В очите и се четеше страх и ужас, но и състрадание. Какво ставаше тук?Детето отново се размърда и се опита да проговори, този път успешно:

-К-к-къде съм?- заекна леко то. Изговори думите с толкова треперещ глас, че от километри можеше да се усети страха.

Момиченцето се опита да се раздвижи отново, но усети, че всъщност не седи на някоя от онези удобни кожени седалки, а на нечии колене.Двете ръце, които до преди малко държаха нейните, сега ги освободиха и хванаха малкото и телце, повдигайки го и завъртайки го на 180 градуса. Така дребосъчето се озова лице в лице с някакъв мъж, доста по-различен от останалите. Носеше сив смокинг, перфектно изчистен, комбиниран с бяла сатенена риза и червена вратовръзка. Беше млад, на около 25-27 години, с черна буйна коса, леко набола брада и леко тъмна кожа. А очите му бяха така подмамващо сини и дълбоки, създавайки впечатлението, че зад тях се крие ангел. Но палавите пламъчета, които горяха в тях показваха точно обратното.

-Къде съм?- момиченцето повтори въпроса си, този път доста по-сигурно и с ясен глас, в който все още се долавяха леки нотки на страх.

-Не е важно.-отвърна мъжът пред нея с мазен глас.

-Но аз искам да знам!-гласът и прозвъча силно и решително.-Имам това право!- ако можеше, щеше да тропне с крак, но понеже това не бе възможно, тя се задоволи само да размаха ръчички. Това нейно деяние обаче скоро беше спряно то ръцете на човека пред нея.

-Доста си борбена- мъжът се загледа в кафевите очи на детето, в които въпреки всичко се четеше страх, но и решителност.- Това ще се промени!-гласът му изведнъж стана ледено студен, а погледът-изпепеляващ.Това обаче не спря детето.

-Не!-изрече силно и сигурно то, скръствайки ръце пред гърдите си. Бе решила да пренебрегне уплаха си и да стане силна или поне така искаше. Човекът пред нея явно не остана доволен от отговора и. Замахна с ръка и я удари през лицето с такава сила, че главата на момиченцето се завъртя на една страна, а бузата и почервеня. То не можеше все още да проумее какво става.- Но за..- не можа да довърши думите си, защото още една плесница запуши устата и. Болката от удара я накара да потрепери леко. Сълзи се появиха в очите и. До сега никога никой не я бе удрял. За краткия си шест-годишен живот то не бе изпитвало нищо такова, само щастие и радост.

-Няма да ми отговаряш!-изсъска мъжът заплашително, което накара мъничето да потрепери.- Иначе всеки път ще те наказвам, и няма да бъда милостив като сега.- гласът му бе толкова заплашителен,а очите толкова страшни, че ако можеше щеше да изпепели всичко около себе си.

Тогава той вдигна детето от себе си и я подаде на жената. Тя от своя странат пе детето нежно в себе си, обвивайки силно ръце около него и целувайки главата му.

-Шшш. Спокохно. Успокой се. Всичко ще бъде наред.- тихо шептеше девойката на момиченцето, от чиито очи в този момент се стичаха големи сълзи. То бе обвило с малките си ръчички врата на спасителката си, а глава му бе на рамото и тихо хлипаше.- Всичко ще се оправи.- жената не знаеше дали се опитва да убеди детето или себе си. Въпреки всичко думите действаха добре на детето.

-Катрина, ти ще отговаряш за нея. Искам да я научиш на всичко което знаеш и най-вече как да се държи към господаря си- думите прозвучаха толкова страшно, че накараха момиченцето да се свие още повече в ръцете на жената. То изобщо не можеше да си обясни къде я водят и кои са тези хора. Родителите и бяха ли замесени в това? И ако да, защо я подлагаха на такъв терор? Това което обаче не можеше да осъзнае е, че всичко едва сега започваше.