Приказка за лека нощ..

Това е нещо, което бях написала преди доста време за един конкурс...надявам се да ви хареса и да коментирате, макар че не ми се вярва. Е, приятно четене.


Тишина. Бе късна вечер. Слънцето от отдавна се бе скрило зад планините. Тъмнината бе обгърнала всичко. Само и единствено лекото сияние на луната огряваше стаята. А там, самотно стоеше на леглото едно малко момиченце. Кафявите букли се спускаха около лицето му и стигаха почти до кръста. Детето бе облечено с дълга розова нощница, а в ръчичките си стискаше голяма розова книжка. В очите му се четеше нетърпение. То покорно чакаше майка си да дойде и да му прочете приказка за лека нощ поне този път, защото досега винаги получаваше отговор, че не може в този момент. Но никой не идваше при детето, а това караше нетърпението му да нараства. То погледна книжката в ръцете си. Бе любимата му - Пепеляшка. Толкова пъти я бе слушало, но никога не му омръзваше. Радваше се, когато принцът и принцесата се събираха. Радваше се, когато Пепеляшка се помиряваше със сестрите си. Тогава се замисли. И това малко момиченце, както и всички останали деца, искаше да има любящи родители, които да се грижат за него, да го обсипват с любов и да му дават всичко което иска, но това не бе възможно. Вярно, че майка му му купуваше всички нови играчки, обсипваше го с подаръци и му даваше всичко, което поискаше, но това не бе каквото бленуваше детето. Досега никога не бе получавало целувка за лека нощ, никога не бе прегръщано. Не бе пoлучавало усмивка в знак за oдобрение за рисунката си или за нещо друго. А когато се бе осмелило да попита за баща си, единственият отговор бе шамар...

В този момент от другата стая се чу тупване на нещо голямо и после приглушен писък.Момиченцето остави книжката на леглото.Гушна в едната си ръка плюшеното си мече и слезе от леглото като се запъти към вратата.Тихо я отвори и бавно пристъпи в коридора.Чу се чупене на предмети ,който идваше от хола. Детето отиде до леко открехнатата врата и надникна. В стаята бе светната една лампа, която разпръскваше приглушената си светлина из цялата стая.Една жена с дълга руса коса бе седнала на дивана ,а цялото и тяло трепереше очевидно от страх. Над нея се бе навел някакъв мъж.Кафявата му къдрава коса стигаше до раменете,а стройната му фигура бе извита в нападателна поза. Бялата му кожа леко блестеше на светлината, идваща от прозореца.А очите му бяха кърваво червени.Момиченцето леко потръпна,но продължи мълчаливо да гледа.

- Как можа?!-кресна мъжът. Жената се сви на дивана още повече. - Как можа да ме излъжеш така?! Първо ме изоставяш без причина,а после криеш дъщеря ми! – това го накара да вземе една ваза и да я строши в стената. - 6 години! Толкова дълго време си крила собственото ми дете от мен... Защо? - той отново се наведе над нея и я погледна изпитателно. - Нали се обичахме? Нали искахме да бъдем заедно завинаги?

- Защото си вампир. - прошепна жената и го погледна с големите си сини очи. - Не искам дъщеря ми да бъде отгледана от вампир. - тя преглътна звучно, а в погледа и се четеше уплаха. - Исках да има нормално и спокойно детство, а не да е заобиколена от кръвопийци и болка! - последното го каза злобно и стрелна мъжът пред нея с предизвикателен поглед.

- Наистина ли? -той седна на дивана отсреща и подпря глава на ръцете си като въздъхна.-Всичко е било лъжа.Една голяма голяма лъжа.Не мога да повярвам.-той я погледна,а в очите му се четеше болка. - Двете години, които прекарахме заедно са били едно нищо. Толкова много лъжи. Мислех, че ме обичаш! - изкрещя вампирът. - А всичко е било само и единствено, за да спиш с мен и после да се хвалиш на приятелките си. Не мога да повярвам! Приютих те! Пазих те! Цених те! Боготворих те!...Обичах те! -последното го каза шепнешком.

- Всичко бе лъжа и грешка. - промълви ясно и силно жената. - Единственото добро нещо което излезе е дъщеря ни, но и тя е изрод като теб.Красива е като теб, но не е човек.Расте ужасно бързо и колкото и да се опитвам да я обикна не мога.Тя е изчадие! -изкрещя накрая майката, а по лицето на малкото момиченце се появиха малки солени капчици. Безсмъртният надигна глава и погледна тази, която до скоро бе наричал любима.

- Ти! - изсъска мъжът и се приближи до нея заплашително, както хищник се приближава към жертвата. - Ти, зла човешка жена! Ще си платиш за всичко! За обидите, за лъжите, за преструвките, за това, че отне дъщеря ми от мен и най-вече, защото ни нарече изроди!-той вече крещеше и когато приключи и’ удари силен шамар. Главата на жената се наклони на една страна от силата, използвана в удара.Тя обаче отново намери сили да се обърне и го погледна с големите си ядосани в момента очи. - Ще си платиш! - Изсъска в лицето и’ и се наведе към врата и’. Миг по-късно заби зъбите си в бялата и шия. Топлата кръв сякаш потуши огъня, който ядът бе оставил след себе си. Усети леките и’ гърчове.

-Грижи се за нея. - каза тихо жената и издъхна в ръцете му.

Мъжът се надигна от нея, като облиза устните си, и я погледна. Кожата и’ все още розовееше леко. Русата и права коса бе разпиляна по цялото и’ лице, а сините и’ очи бяха затвоени.Устните и’ бяха леко разтворени и една малка струйка кръв се стичаше от тях. Вампирът я погледна за последно и тогава чу тиха въздишка. Обърна се и забеляза момиченцето, което стоеше до леко отворената врата и гушкаше мечето си. Големите му кафяви очи гледаха учудено и леко уплашено, но същевременно с много любов. Тя лекичко отвори вратата и тихо пристъпи в стаята. Едната и’ ръчичка се надигна леко и се протегна към мъжът срещу нея. В очите на вампира се прочете учудване. Той се наведе, погледна момиченцето и се усмихна леко.

- Тати. - тихо произнесе детето и протегна още повече ръчички, а в очите му се четеше много любов. Вярно беше, че се страхуваше, но нямаше какво да губи, а и се надяваше баща и да е различен. Мъжът ахна, но разтвори ръце, а мъничето бързо се приближи и се сгуши. – Татииии - измрънка тя и се сгуши още повече в баща си, а по красивото и личице се стекоха сълзи.За първи път някой я прегръщаше така.С толкова любов.

- Здравей, малката ми. - промълви той и я прегърна още по-силно, а по лицето му се стече една червена сълза. Това бе най-щастливият момент до сега в целия му живот. През всичките тези 400 години, в които бе живял не се бе чувствал толкова прекрасно. Та детето бе станало свидетел на убийството на майка си, а сега се гушеше в убиеца, който бе и неин баща.Момиченцето, метнало се на врата му, сега го стискаше с малките си ръчички все едно не иска да го пуска никога. Държейки я така, вампирът усещаше по-твърдата и кожа, но същевременно толкова мека и забеляза леко изострените и зъбки. Тя наистина приличаше на него.

- Нали няма да ме нараниш като мама? - попита тихо малкото дете като обърна към баща си големите си шоколадови очи. Вампирът я погледна мило и я целуна по челото. - Нали няма да си като мама? - в гласът и’ се усещаше страх.

- Няма, съкровище. Ще се грижа за теб и никога няма да те изоставя. - прегърна я. - А сега да те сложим да спиш. Стана доста късно. - той взе дъщеря си на ръце и я занесе до стята и. Сложи я в леглото и точно щеше да и каже лека нощ, когато забеляза голямата розова книга до момиченцето, което го гледаше с умоляващи очи. - Добрее. Ще четем приказка. - Той седна на леглото и взе детето в себе си. Целуна го леко и разтвори книгата.-Имало едно време...

Момиченцето не слушаше особено много.Гушкаше се в баща си и се радваше. Най-сетне получи своята тъй желана приказка за лека нощ.

Край

Доста хубав разказ, макар и на моменти да ми звучеше много клиширано.... все пак ми писна от вампири, но..... си личи старание..... Само да вметна, че това, ако е приказка за деца, никога няма да разреша да се чете на моето дете.

Браво! Момиченцето е щастливо. За малко да се разплача . Наистина има моменти, които са познати, но признавам, че много ми хареса и въздейства. А колкото до приказката за лека нощ - и аз не бих позволила детето ми да слуша нещо такова, но пък ще се уверя, че й четат Дракула в детската градина . Да, луда съм знам, но детето ми ще е 2 пъти по-лудо от мен уверявам ви . И така само за последно да кажа много хубав разказ, Браво!

Фенчи: Радост

Определено разказът ми хареса! Каква приказка? Хаха.
Чудно е че детето реагира така. Странно е. И ми харесва, това е важното.
Всичко завърши добре ^^ Щастлива съм от края.
Браво, Ники! Доста увлекателно си го написала